За хобито

Добре дошли в света на радиолюбителството. 🙂

Първият сблъсък на човек с ново хоби е колкото вълнуващ, толкова и предпоставка за задаване на въпроси, които често водят до други въпроси.

Дълго време в българското интернет пространство не съществуваше достъпно интро в радиолюбителството на български език, което да е съобразено с местните порядки при упражняване на хобито.

Без да претендира за изчерпателност, тази страница ще се опита да запознае всеки с интерес към радиолюбителството с основните измерения на хобито, а дали то е нещо, което ще обикнете за цял живот, зависи единствено от вас. 🙂

Какво правят радиолюбителите?

Дейността на радиолюбителите е свързана преди всичко с осъществяването на радиовръзки помежду ни, на различни обхвати и чрез различни видове режими на работа (глас, цифрови данни, телеграф), както и с конструирането на радиотехника. Правим това без каквато и да е било комерсиална цел – единствено за забавление и за да задоволяваме собствената си нужда от комуникация. Използваме радиотехника – тя може да бъде изработена от нас самите или закупена във фабричен вид от някои от утвърдените производители – Icom, Yaesu, Alinco, Xiegu и много други.

Използваната техника включва радиостанции (в повечето случаи – трансивъри – съчетание на приемник и предавател), антени и фидери (захранващи линии, или по-просто – кабели). Това са основните компоненти на една радиолюбителска станция, но не са единствените.

В зависимост от това кой аспект на хобито е най-интересен на радиолюбителя, условно се делим на:

Оператори – Тези колеги харесват преди всичко работата пред микрофона или компютъра (при работа на цифрови режими). За тях осъществяването на радиовръзки и контакта с други радиолюбители е основният източник на удоволствие.
Конструктори – Колегите – конструктори харесват да създават своята техника сами, да пригаждат и да ремонтират вече съществуваща радиотехника, или най-общо казано – да човъркат нещо, свързано с радио и да им мирише на припой. 🙂
Слушатели – Слушателската дейност е също разпознаваем аспект на хобито. Все още има много колеги, които притежават само слушателски номер, а не позивна (инициал) на радиолюбител. За тях любимо занимание е приема на станции, било то любителски или концертни, а често и последващото верифициране на приема с QSL картичка.

Разбира се, това деление не е безусловно. Много по-често радиолюбителите приемат някаква комбинация от тези категории и например могат да бъдат както отлични конструктори, така и много добри оператори.

Но какъв е смисълът от комуникацията по радио в свят на оптични мрежи и мигновена мобилна свързаност?

По-горе бяха посочени две от основните причини – за забавление и от любов към един по-различен вид комуникация, при която са възможни всякакви изненади и обрати. Друга причина е проверката на способностите на притежаваната радиотехника и стремежът към нейното постоянно усъвършенстване. Някои колеги дори стигат дотам да сравнят радиолюбителството с риболова – хвърляш въдицата (или в нашия случай – развърташ кнопката на трансивъра 🙂 ) и не знаеш какво ще клъвне (на антената). Именно това вълнение кара много колеги по цял свят всеки ден да сядат в radio shack-а и да релаксират от ежедневието с радиото, пътувайки със скоростта на светлината (респ. на радио вълните) по цялото земно кълбо и отвъд.

Как се става радиолюбител в България?

Всяко физическо лице, без ограничение във възрастта, може да придобие радиолюбителска правоспособност за радиолюбител клас 2 в България. Лицата над 14 години могат да придобият и клас 1. Това става след полагането на изпит пред Комисията за регулиране на съобщенията. Изпитите традиционно се провеждат в по-големите български градове – София, Пловдив и Варна, но КРС може да организира изпит във всяко населено място, ако се налице поне 10 кандидати. Информация за предстоящите изпити може да получите тук.

В зависимост от правата, които се получават след успешното им полагане, изпитите биват такива за клас 2 и клас 1. Всички радиолюбители започват своята „кариера“ с клас 2. Той дава право на до 5 W изходна мощност на вашата радиостанция и работа на ултракъсовълновите радиолюбителски обхвати (което е напълно достатъчно за работа на местните ретранслатори), докато клас 1 позволява работа с много по-големи мощности и на много повече обхвати, включително всички късовълнови обхвати. Повече за това какво представляват двата класа, може да прочетете в секцията Често задавани въпроси.

Материалът, който обхващат изпитите, е в три раздела – Електротехника и радиотехника, Кодове и радиолюбителски съкращения, правила и процедури при осъществяване на радиолюбителски връзки и Нормативна уредба.

Сложността на въпросите на изпита за клас 2 е сравнително ниска и той може да бъде издържан безпроблемно след кратка подготовка с решаване на материалите, публикувани на сайта на КРС .

Изпитът за клас 1, с основание, е с по-голяма трудност и изисква теоретични познания на радиолюбителя в радиоконструкторство, съкращенията и международно утвърдените стандарти и процедури, с които се регулира хобито.

Каква техника ми е необходима? Скъпа ли е тя?

Мит е, че радиолюбителството е скъпо хоби. То може да бъде практикувано и с много малка инвестиция, позволяваща на всеки да го опита. Да не говорим, че всеки с достатъчно технически познания може сам да конструира голяма част от необходимата му техника. Разбира се, апетитът идва с яденето, и като всяко едно друго хоби, и при това „инвестициите“ растат пропорционално на амбициите на практикуващия го. 🙂

Радиостанциите се делят на няколко вида:

Носими УКВ радиостанции (уоки-токи, обикновено с изходна мощност до 5 W)
Мобилни УКВ радиостанции (предназначени за монтиране в кола, но често използвани и за стационарна работа)
Стационарни (десктоп) късовълнови трансивъри
QRP късовълнови трансивъри (за портативна работа)

Носима УКВ радиостанция може да струва както 60 лв, така и 1200 лв.

Късовълнов трансивър може да струва както 1000 лв, така и над 9000 лв.

Всичко зависи от това какво искате да постигнете със закупената техника. Удоволствие от радиолюбителството може да извлечете и с радиото от снимката по-горе – Baofeng UV-5R е изключително популярен в света на радиолюбителите, и за скромната си цена от 60 лв. с доставка от Китай, ви позволява да работите на всички УКВ радиолюбителски обхвати с мощност до 5 W, поддръжка на CTCSS / DCS тонове, програмируеми канали и много други – идеалното радио за всеки начинаещ радиолюбител с клас 2. Разбира се, очаквано, UV-5R има своите минуси, най-същественият от които е липсата на филтри на входа на приемника, което го прави не особено пригоден за използване с външна антена. При работа на радиолюбителски ретранслатори със щатната антена в комплекта обаче, радиостанцията работи повече от добре и предоставя изключително добро съотношение цена-качество.

А антена?

За работа на радиолюбителски ретранслатори може да използвате „гумената“ антена, която идва в комплекта на повечето носими радиостанции. Ако използвате мобилна УКВ радиостанция или желаете да работите на по-отдалечени репитри, е много вероятно да се нуждаете от въшна антена, която да монтирате на високо и открито пространство, идеално на покрив.

В зависимост от диаграмата си на излъчване, в радиолюбителството се използват основно:

1. Насочени антени (напр. Яги антени)

Диаграмата на тези антени е такава, че почти цялата излъчена енергия е концентрирана в посоката в която са насочени. Те са особено подходящи тогава, когато имате точно определена цел към която желаете да изпратите вашия сигнал и знаете посоката ѝ. Ако тези условия не са налице, може да бъде използван ротатор, с който антената да бъде завъртяна в правилната посока.

2. Антени с кръгова диаграма (напр. вертикали)

Тези антени разпространяват енергията във всички посоки около себе си, което ги прави по-малко ефективни, но по-подходящи в случаите, когато местоположението на приемащия сигнала не е известно, променя се или целите са повече от една.

И двата типа антени могат да се изработят лесно от подръчни материали. Добри разработки на Яги антени може да намерите на сайта на DK7ZB, а разработка на много добре представяща се вертикална антена със заграждащ контур има на сайта на LZ4HA. За вертикална антена може да се спрете и на най-обикновен Ground plane – калкулатор и схема тук.

Какво са УКВ и къси вълни?

УКВ – ултракъси вълни (още, на английски – VHF или UHF – в зависимост от конкретния диапазон).

КВ (на английски – SW, или short wave; HF – high frequency) – къси вълни.

Дължината на радиовълната е в пряка зависимост от честотата. Ниските честоти предполагат по-голяма дължина на вълната, докато високите честоти – по-малка. Например, дължината на вълната на честота 3 MHz е около 80 метра, на честота 145 MHz – 2 метра, а на честота 430 MHz – 70 сантиметра. Оттук и различните обхвати получават своите наименования, които повечето радиолюбители използват, когато говорят за тях – напр. късовълновият обхват 14 MHz бива наричан 20 метра, 7 MHz – 40 метра, УКВ обхватът 430-440 MHz – 70 сантиметра (или дециметровият обхват), и т.н. Повече за това какво е обхват може да прочетете в Често задавани въпроси.

Фундаменталната разлика между двата вида вълни е в начина по който взаимодействат с йоносферата, а оттам и разстоянието между кореспондентите при радиовръзка, което позволяват.

Ултракъсите вълни са изключително зависими от пряката видимост (line-of-sight) – това е пряката, непрекъсната пространствена линия между приемащия и предаващия сигнала. Ако между тях е налице препятствие, напр. планина, сграда и т.н., те губят от енергията си, което влошава качеството на радиовръзката. Тези вълни нямат свойството да се отразяват от йоносферата, освен при редки спорадични аномалии (прохождение), когато е възможно да се осъществят връзки на УКВ с кореспонденти отдалечени на до 800 км. без пряка видимост.

От друга страна, късите вълни се ползват от свойството да се отразяват от средните и долни слоеве на йоносферата. Това им помага да достигат на много големи разстояния, като с подходяща антена и достатъчно мощност, на къси вълни могат да се осъществяват радиовръзки между почти всеки две точки от света.

Какво е репитър (ретранслатор)?

Радиолюбителският ретранслатор е автоматична радиостанция, предавателят на която се задейства всеки път, когато приемникът получи радиосигнал. Съответно, полученият от приемника сигнал се препредава от предавателя. Двата компонента на ретранслатора (приемник и предавател) работят на различни честоти. Например, репитър LZ0RHA на 70-сантиметровия обхват има приемна честота 431.200 MHz (наричана още вход – на нея се предава с вашата радиостанция, за да се задейства репитъра) и предавателна честота 438.800 MHz (наричана още изход – на нея предавателят на репитъра преповтаря приетия от приемника сигнал).

Предназначението на ретранслатора чисто технически е да удължава покритието на радиостанциите с ниска мощност, напр. носимите уоки-токита. Обикновено, УКВ ретранслаторите се позиционират на ключови места – достатъчно високи и гарантиращи пряка видимост към районите, които обитават потребителите на ретранслатора. В допълнение, се използва внимателно калибрирана техника и надеждни антени.

Социалната функция на репитъра е на място, където се събират по-голямата част от местните радиолюбители, въпреки че това не е задължително и зависи от града – напр, в гр. София, трафикът на отделни симплексни канали е по-голям от този на по-голямата част от репитрите, взети заедно. В гр. Добрич, местните радиолюбители могат да бъдат намерени на двата репитъра.

Какво мога да правя, ако още нямам лиценз?

Всичко, описано дотук в статията, ви звучи като нещо, което искате да превърнете във ваше хоби, но все още няма насрочена удобна за вас дата за изпит от КРС?

Ключова част от подготовката на всеки един радиолюбител е слушателската дейност. Докато чакате, може да слушате двата ретранслатора в гр. Добрич посредством ваша радиостанция или ако още не разполагате с такава – през WebSDR-а (Какво е WebSDR?), любезно хостван от LZ2BB, Боян – тук.

Може да слушате и националните УКВ ретранслатори с повече трафик – R2 и R3 през WebSDR-а в гр. Габрово или ефира в София през местния WebSDR. В София работи и WebSDR на къси вълни.

Също е препоръчително да се свържете с нас през формата за контакти на сайта, за да знаем, че имате желание да се лизензирате и да ви уведомим своевременно, ако научим, че към момента в гр. Варна се събират документи за явяване на изпит.

Прием на SSTV картички от Международната космическа станция

Международната космическа станция се намира на 400 км. в ниска околоземна орбита. Тя е обитаем сателит и космическа изследователска лаборатория, създадена и използвана в колаборация от няколко нации. На борда има и радиолюбителска станция, която астронавтите използват в свободното си време, за да осъществяват контакти със случайни радиолюбители на Земята или за предварително планирани контакти с училища по програмата ARISS. Често радиотехниката се използва и за да се излъчват SSTV картички (Какво е SSTV?) от автоматична система към Земята.

Сигналът от Космоса стига до Земята безпроблемно, тъй като не среща никакви препятствия по пътя си. Това прави приемането му изключително лесно, дори и с обикновена, носима радиостанция и „гумена“ антена, напр. Baofeng UV-5R. Достатъчно е само да бъдете на открито.

Предварително е необходимо да се информирате за предстоящи SSTV кампании от МКС. Може да получите информация тук или тук. Времената се дават в универсално време (UTC).

Необходимо е да проверите и периодите на преминаване на МКС над Добрич, които съответстват на обявените часове от съобщенията на линковете по-горе. Добър сайт за това е Heavens Above.

Картичките се излъчват на честота 145.800 MHz, освен ако не е посочена друга. Необходимо е да настроите вашата радиостанция в честотен (VFO) режим (бутон VFO/MR на Baofeng UV-5R, за да превключите между канален и честотен режим), след което да въведете честотата от клавиатурата. Тъй като в началото на периода на преминаване на МКС над вас е възможно сигналът да е непостоянен, е препоръчително да отворите и вашия squelch (Какво е squelch?). За Baofeng UV-5R, това става от главното меню (бутон Menu), опция 0 (SQL), избиране на „0“ от клавиатурата (изключено) и потвърждаване с бутона Menu. Пригответе и вашия смартфон с инсталирано приложението Robot36 за Android. Когато на честотата започне да се чува SSTV сигнала (редуващи се тонове), допрете микрофона на смартфона до говорителя на радиостанцията и наблюдавайте как SSTV картичката започва да се чертае.

На същата честота може да слушате и контактите на астронавтите от МКС с различни училища по програмата ARISS. За предстоящи такива може да се информирате тук. Ето и как звучи един такъв контакт с руско училище, приет в Добрич, отново с най-обикновен Baofeng UV-5R (да, сигналът на това видео идва директно от Космоса 🙂 ) :

Добрич Хам Радио