Необходимо е да настроите канал на вашата радиостанция с приемната и предавателната честота на ретранслатора. По този начин, когато бутонът за предаване (PTT) не е натиснат, радиостанцията ще приема сигнала, който се излъчва от ретранслатора, т.е. ще чувате цялата активност на него (връзки, които правят другите колеги). Когато натиснете бутона за предаване, радиостанцията ще започне да предава на входа на ретранслатора.

Как да настроите канал на Baofeng UV-5R може да видите в това видео (за добричките ретранслатори, не ви е необходим тон /CTCSS/, така че пропуснете тази стъпка).

Другият варинат е да настроите честотата на която предава ретранслатора (и съответно тази на която го слушате вие) във VFO режим с offset към честотата за предаване. Стъпката между приемната и предавателната честота на репитрите на 70 см. обхват в България е -7.6 MHz, а на тези на 2 метра е -600 KHz. С други думи, това е разликата между честотата на която се приема и честотата на която се предава, за да се използва ретранслатора и другите радиолюбители ще получат вашия препредаден сигнал.

Например: Честотата на която се приема сигнала от репитър LZ0RHA в Добрич е 438.800 MHz. Когато извадим 7.6 MHz от нея, получаваме честота 431.200 MHz – това е честотата на която трябва да настроите вашата радиостанция да предава, за да може да минете през ретранслатора и останалите колеги да ви чуят.

Как да настроите честота с offset във VFO режим на Baofeng UV-5R може да видите в това видео – на меню # 25 (SFT-D) се избира – (минус), а на меню # 26 се въвежда 007.600 от клавиатурата.

Обхватите представляват определени честотни граници, утвърдени от местния честотен регулатор (в България – Комисията за регулиране на съобщенията), в съответствие с честотния план на Международния съюз по далекосъобщенията (ITU), който разделя света на няколко региона – повече тук.

Някои от обхватите са стандартни в цял свят, докато при други се наблюдават различия в честотните граници между отделните континенти или на ниво държава. Разпределението за България на радиолюбителските обхвати може да намерите в таблиците на Техническите изисквания, приети от КРС.

Така например, УКВ обхватът 2 метра в България e в границите 144 MHz до 146 MHz (общо 2 MHz пространство), докато в Северна Америка, Южна Америка, Азия и Океания, той е в границите 144 MHz – 148 MHz (общо 4 MHZ пространство). Повече за това как кореспондира метровото означение на обхватите към честотата, може да прочетете тук.

Пример за късовълнов обхват са 20 метра (от 14.000 MHz до 14.350 MHz) и 40 метра (7.000 до 7.200 MHz в Европа и Азия и до 7.300 MHz в Северна Америка и Южна Америка).

След успешното полагане на изпит, заедно с лиценза си, всеки радиолюбител получава и инициал (повиквателен знак). Той е уникален (няма друг радиолюбител в света с него) и служи за идентификация на радиолюбителя по време на връзки, като се съобщава в началото и в края на всяка радиовръзка, заедно с повиквателния знак на кореспондента.

Личните повиквателни знаци на всички български радиолюбители започват с префикса за България  – LZ, последван от едно число и две или три букви, напр. LZ2DMV. Всъщност, повиквателните знаци на радиолюбителите от почти всички страни в света се формират по този начин.

За България, числото, което следва след LZ, е в зависимост от това в коя част на България живее притежателят на знака. За Южна България се използват нечетните числа 1, 3, 5, 7 и 9, а за Северна България – четните 2, 4, 6 и 8. Буквите след числото са по избор на радиолюбителя, който попълва няколко повиквателни знака, които предпочита, в заявлението за явяване на изпит. КРС дава обикновено първия знак от попълнените, ако отговаря на правилата за формиране и е свободен. Инициалите на радиолюбителите с клас 2 задължително имат три букви. Привилегия на радиолюбителите с клас 1 е да притежават двубуквени инициали.

Освен лични повиквателни знаци, съществуват такива и за радиоклубове, слушателски номера, временни инициали за специални събития, напр. състезания, и т.н.

Клубните инициали в България са трибуквени, като първата буква задължително е K, напр. LZ1KAK.

Възможно е да има и повиквателни знаци, които се издават за участия в контести (състезания), които съдържат само една буква след числото – напр. LZ5R (валиден повиквателен знак на Милара Контест Клуб).

Може да проверите дали даден инициал е зает или не, както и какъв клас е ползвателят му, в електронния регистър на КРС тук.

Много от буквите, и на латиница, и на кирилица, звучат подобно. Пример за това са буквите „М“ и „Н“, които се изговарят много подобно. Освен това, в ефира често има други фактори, които правят трудно различаването на буквите – слаби или променящи се в силата си сигнали, неправилно конфигурирани микрофони, или просто начинът на говорене на другия оператор.

За да се преодолее този проблем, съществуват фонетични азбуки. В България са официално приети две фонетични азбуки – международната азбука на НАТО (на картинката по-долу) и българската фонетическа азбука (може да се види в таблиците на Техническите изисквания). Във фонетичните азбуки, всяка буква се замества с дума, напр. „А“ става „алфа“, „Б“ става „браво“, и т.н.

Най-често се използва фонетическата азбука на НАТО, особенно при международни връзки. При връзки с Русия, често се използва руската фонетична азбука, която наподобява българската. Понякога радиолюбителите използват и други, нестандартни фонетически азбуки, но винаги първата буква съвпада с първата буква на думата, която замества.

Радиовръзките, без значение на репитър или на директна честота, винаги започват със съобщаване на вашия повиквателен знак и този на кореспондента с който искате да се свържете.

Когато търсите друг радиолюбител за връзка, първо се изговаря фонетично повиквателния знак на кореспондента, а след това и вашия.

Например:

(1) LZ4HA, LZ2DMV

(Ел Зет Четири Хотел Алфа, Ел Зет Двойка Делта Майк Виктор)

В този случай, LZ2DMV вика LZ4HA за връзка.

Ако LZ4HA слуша на честотата и желае да отговори, той отговаря в обратен на по-горната подредба ред, като първо съобщава повиквателния знак на кореспондента, който го търси, а след това своя:

(2) LZ2DMV, LZ4HA те слуша

(Ел Зет Двойка Делта Майк Виктор, Ел Зет Четири Хотел Алфа те слуша)

След това, връзката може да продължи по същество.

Същият протокол се следва и след края на радиовръзката, като финалът може да бъде поставен както от вас, така и от събеседника ви.

Ако вие поставяте финала, първо съобщавате повиквателния знак на кореспондента ви, а след това вашия. Ако събеседникът ви поставя финала, той съобщава първо своя повиквателен знак, а след това този на своя кореспондент (в този случай – вашия).

Например, ако LZ2DMV затваря връзката:

(3) LZ4HA, LZ2DMV приключиха, желая 73!

(Ел Зет Четири Хотел Алфа, Ел Зет Двойка Делта Майк Виктор приключиха, желая 73!)

Ако желаете да повикате всички на честотата, а не конкретен радиолюбител, в зависимост дали използвате УКВ репитър или директна честота (на къси вълни или УКВ), процедурата се различава.

Универсалният код за викане на всички кореспонденти в света на радиолюбителите е CQ (си кю) – викам всички.

Употребата на CQ на репитри обаче се смята от повечето колеги за лоша практика. По-приемливо е на репитър да се обърнете към всички с нещо от рода на: „Добър вечер на всички на репитъра, тук е LZ2XXX.“. Ако някой желае да осъществи връзка с вас, той ще ви отговори.

Когато работите на директна честота, без значение на къси вълни или на УКВ, може (и е желателно) да използвате кода CQ, напр. „CQ CQ CQ от LZ2XXX, викам всички на честотата.“

Да. В България, това са обхватите PMR446 (няколко канала на 446 MHz – списък) и CB (Citizens band, 40 канала на 28 MHz).

На PMR446 може да използвате радиостанция без сменяема антена и с мощност до 0.5 вата (500 миливата), на точно фиксирани 8 канала (симплексни честоти).

PMR446 не се използва от радиолюбители. На него може да осъществите случайни връзки с други граждани, служители на различни фирми (които не желаят да си закупят платена честота от КРС), да чуете бебефони, и т.н.

На CB (28 MHz) обхвата все още се срещат радиолюбители, но доминиращите му потребители са международни шофьори. На този обхват се ползволява по-голяма мощност и външни антени. Често използван в България канал на CB е 25-ти канал (27.245 MHz). В някои български градове, напр. София и Пловдив, местни групи, в които има и доста радиолюбители, се събират на определен за града CB канал. Тъй като обхватът се намира под 30 MHz, той има някои от свойствата на късите вълни (технически погледнато, 28 MHz са къси вълни) – това прави възможно осъществяването на много далечни връзки при правилните условия (прохождение).

SDR е съкращение на Software Defined Radio. Казано с други думи, това представлява радиоприемник с пряко преобразуване на честотата, в чийто изход се формират два нискочестотни сигнала , дефазирани на 90 градуса – т.нар. I и Q сигнали. Това включва апаратната част на приемника. Оттук нататък, тези два нискочестотни сигнала влизат в компютъра, и в него, с подходяща програма, се извършва демодулацията и декодирането на приетото съобщение. Голямото предимство на този метод на приемане е простотата на апаратната част и възможността със сравнително прости средства да се покрие много широк честотен диапазон. Например, едни от най- разпространените RTL-SDR приемници могат да приемат сигнали от 24 MHz до 1700 MHz.

При това, заради цифровата обработка на сигнала, е възможно да се организират различни цифрови филтри, които да подобрят приемането.

Операторът може да наблюдава спектрите на отделните радиостанции и да избира какво да слуша.

WebSDR е SDR приемник, който е комплектован с подходящ компютър и софтуер, и е свързан (изведен) към интернет.

Предимството е, че всеки потребител може през глобалната мрежа да се свърже с такъв приемник, да го управлява и да слуша в почти реално време (все пак, е необходимо някакво кратко време за обработка на сигнала) какво „чува“ радиото.

Освен това, важно предимство е възможността SDR-а да е оборудван с много по-добра антена от тази на потребителя и да се намира на място далеч от индустриалните смущения.

На адресите https://www.receiverbook.de/ и http://www.websdr.org/ можете да се свържете с много такива интернет базирани радиоприемници, намиращи се по целия свят.

В гр. Добрич също има изграден WebSDR, благодарение на LZ2BB. Какво “чува“ в момента, можете да чуете тук.

ADS-B e съкращение от Automatic Dependent Surveillance – Broadcast, или преведено на български – Автоматизирано наблюдение на трафика.

Това е технология, разработена за предаване на позицията и други параметри на въздухоплавателните средства.

ADS-B използва специален предавател, монтиран в самолета, който е комплектован с GPS приемник. На определено време транспондерът (предавателят) излъчва информация за позицията, височината, курса и много други данни за полета.

Информацията може да се приеме от специални сателити и да се предаде до наземни станции, а от там до РВД (Ръководство Въздушно Движение), или да се приеме директно от наземна станция. Възможно е информацията за полета да се приеме и от намиращите се наблизо самолети и да се появи като информация на дисплея на пилота. За Европа използваната честота за ADS-B е 1090 MHz. Предимство на тази система е, че в реално време се излъчва текущата позиция на самолета с точност, превъзхождаща тази давана от наземните радари.

Благодарение на множество наземни приемници, разположени на различни места по света и най-често поддържани от любители на авиацията или радиолюбители, информацията за въздушният трафик се обработва и изпраща в глобалната мрежа. Така на определени адреси в мрежата, като например https://www.flightradar24.com, можем да наблюдаваме в реално време информация за въздушният трафик по целият свят.

Радиолюбителите в гр. Добрич също поддържат свой собствен, локален ADS-B радар, който регистрира въздушния трафик над града. Може да го видите тук.

Всеки може да наблюдава сигналът от ADS-B с евтин RTL-SDR приемник и свободен софтуер. Инструкции – тук.

CW е съкращение от Continuous Wave, или радиокомуникация в ефира с помощта на телеграфния код (морзова азбука). Режимът е по-популярен сред радиолюбителите като телеграф.

При този начин на работа радиопредавателят излъчва само носеща честота, която е накъсана в такт с телеграфните сигнали.

AM е съкращение от Amplitude Modulation, или амплитудна модулация. Това е начин на модулация при който нискочестотният (модулиращият) сигнал влияе директно върху амплитудата (размаха) на носещия високочестотен сигнал, излъчван от радиопредавателя. При този процес, освен носещата висока честота, се формират и две странични ленти (горна и долна), които са близко разположени до носещата честота.

SSB е съкращение от Single Side Band, или еднолентова модулация. Това са радиосигнали, в които носещата честота на предавателя е потисната, а са запазени горната странична лента – USB (Upper Side Band), или долната странична лента – LSB (Lower Side Band). Този начин на формиране на сигнала е обусловен от факта, че в носещата честота не се съдържа полезна информация.

Информацията (говора) е съсредоточена в двете странични ленти – USB и LSB.

На по-нискочестотните любителски обхвати (3,5 MHz и 7 MHz) е прието да се работи на LSB, а на 14, 21 и 28 MHz е прието да се ползва горна странична лента – USB.

Потискайки носещата честота имаме възможност да пренасочим енергията за нейното излъчване в една от страничните ленти (USB или LSB).

FM е съкращение от Frequency Modulation, или честотна модулация. Това е начин на модулация (виж по-долния въпрос), при който нискочестотният (модулиращият) сигнал влияе директно върху честотата на модулираният (този, който се излъчва) високочестотен сигнал. Големината на това отклонение на честотата на носещия сигнал от основната му стойност се нарича девиация на честотата.

FT8 и FT4 са цифрови режими на работа, при които радиовръзката става с помощта на компютъра. С подходящи програми, текстът, който трябва да се предаде, се кодира и след това кодираният аудиосигнал се излъчва от радиостанцията.

Предимство и на двата метода е, че в една честотна лента от 2,7 KHz могат едновременно да работят множество радиостанции. Друга особеност е възможността с много малки мощности да се покриват големи разстояния. И двата метода (FT8 и FT4) изискват синхронизиране на часовника на компютъра. FT4 предполага по-бърз протокол за радиообмен в сравнение с FT8.

За да излъчим един адиосигнал в ефира, е необходимо той да претърпи някои промени.

За тази цел, звукът (аудиосигналът) се пренася върху високочестотен сигнал, наречен „носещ“ и той се излъчва в ефира.

Процесът на въздействие на модулиращия (нискочестотен) сигнал върху носещия (високочестотен) сигнал, се нарича модулация.

В зависимост от това кой от параметрите на модулирания (носещия) сигнал се променя при този процес, можем да имаме амплитудна модулация (АМ), честотна модулация (ЧМ), фазова модулация (ФМ) , еднолентова модулация (SSB), двойнобалансна модулация (DSB), и много други.

Squelch-ът е функция, която спира звука на радиоприемника при липсата на силен сигнал.
Когато squelch-ът на радиостанцията е включен, тя няма да издава звук, докато не приеме достатъчно силен сигнал – това позволява на приемника да е пуснат и да слуша, но да се чува само когато има какво да се слуша, вместо да се чува постоянен (бял) шум.

Когато се опитваме да приемем по-слаби сигнали, например от сателити, е добре да изключим squelch-а – той може да заглуши станцията, докато се приема сигнала, или да направи приема напълно невъзможен, ако сигналът не е достатъчно силен.

На повечето радиостанции това може да се направи или с опция в менюто (на Baofeng UV-5R, опцията е № 0 – SQL), или със специален бутон на радиото. Добре е squelch-ът да е настроен на най-ниското ниво, което не приема шум – ако настройката е прекалено висока, станцията може да пропусне някои сигнали.

Тонът представлява допълнителна форма на squelch – вместо радиостанцията да преминава в режим на приемане за всеки един регистриран сигнал, ако е активиран тон, тя ще приеме само сигнал, който съдържа и правилния тон.

При CTCSS (Continuous Tone-Coded Squelch System), към предавания звук от вашия микрофон се добавя и нискочестотен звуков тон. Тонът е достатъчно нисък, за да не се чува (в повечето случаи и от повечето хора), когато се смеси с вашия говор.

Когато приемната станция (или приемникът на репитър) има активиран приемен CTCSS тон, тя ще премине в режим на приемане само когато в приетия сигнал също присъства този CTCSS тон.

CTCSS тоновете често се използват за достъп към репитри – ако за репитъра е нужен тон, е нужно същият тон да е настроен на радиостанцията ви. Тоест, ако за репитъра е нужен тон 79.7 Hz, на вашата станция също ще трябва да бъде настроен тон 79.7 Hz за предаване (TX). Когато вашата радиостанция предава тон, репитърът ще се отвори и ще препредава сигнала. Ако тонът не е настроен правилно, репитърът ще игнорира сигнала.

А защо някои репитри използват тон?

В повечето случаи – за да се борят смущения (QRM) на входната честота на репитъра, които водят до фалшиви задействания. Тъй като ретранслаторите често се монтират на стратегически места (ТВ кули, високи жерета, върхове), където рядко са единствената радиопредавателна техника в помещението / района, е възможно работата им да се смущава. Тъй като източникът на QRM-а няма как да се смеси с точно определения тон, който отваря ретранслатора, добавянето на CTCSS на входната честота на репитъра е надежден метод за справяне с проблема.

DCS (Digital-Coded Squelch) е система, подобна на CTCSS, но използваща цифрови тонове. Работи по същия начин като аналоговия CTCSS, но рядко се използва.

QSL картичката представлява писмено потвръждение на проведена радиовръзка.

Наименованието и произлиза от съкращението QSL, което е част от т.нар Q код и означава „Потвръждавате ли радиовръзката?“.

При радиолюбителите има практика след проведен успешен радиоконтакт, операторите да разменят QSL картички в които се съдържа кратка информация за радиовръзката.

QSL картичките могат да се разменят директно между радиолюбителите (по пощата) или да се изпратят до съответното QSL бюро в страната, където те са регистрирани. Тъй като е доста скъпо да се изпращат QSL картички на собствени разноски на радиолюбителя, националните радиолюбителски организации уреждат национални QSL бюра, в които тези услуги се извършват безплатно или срещу минимална такса. Бюрата получават пакети с картички от чужбина, които са сортирани по инициали и ги разпращат периодично на любителите. Обратно, всеки любител изпраща своите картички до централното бюро, а то ги разпределя по страни и ги разпраща до QSL бюрата на тези страни.

В България има само едно QSL бюро – на Българската федерация на радиолюбителите.

В света на радиолюбителството съществуват съкращения и кодове, които правят работата в ефир много по-лесна и ефективна, например по време на състезания, когато бързината често е решаваща за броя връзки, които ще направи участникът.

Често радиолюбителите работят не само на местните УКВ ретранслатори, където качеството на връзките е в общи линии гарантирано, но и на много големи разстояния на къси вълни, където дългите фрази не са за предпочитане поради риск от недостигане на информацията заради смущения (QRM).

Когато се работи на телеграф (CW), е изключително непрактично да се предава дълго съобщение – тогава кодовете са незаменими (въобще, този вид работа би бил немислим без тях).

Най-популярни сред радиолюбителите са Q кодовете – пълен списък тук. Те кодират най-често срещаните фрази, използвани по време на връзка. Пример за често използвани Q кодове са QSL (потвърждавам получаването на съобщението, или като въпрос – потвърждавате ли получаването на моето съобщение?), QRZ (кой ме вика – другата станция трябва да предаде опознавателния си знак), QSB (вашият сигнал често променя нивото си, изчезва) и други.

Друг вид кодове са т.нар. wire signal кодове, описани тук. Пример за такъв код е може би най-често използваният код в ефира – 73 (най-добри пожелания).

В зависимост от своята теоретична и практическа подготовка, радиолюбителите в България се делят на клас 1 и клас 2.

След първоначалното си явяване и успешно полагане на изпит, радиолюбителят започва своята дейност с клас 2. Той му дава право да работи само на ултракъси вълни (УКВ) с мощност до 5 вата.

След като придобие достатъчно опит и знания, докато практикува хобито, всеки радиолюбител с клас 2 може да се яви на последващ изпит за клас 1 пред КРС. Неговата сложност е по-голяма и изисква по-комплексна подготовка.

Клас 1 дава много повече възможности – работа на къси вълни, работа с големи мощности, право на радиолюбителя да бъде отговорник на клубна станция или ретранслатор, и други.

Административните такси се определят от Комисията за регулиране на съобщенията и са публикувани на сайта ѝ тук.

Към датата на писане на този отговор (декември 2021), цената за явяване на изпит и последващо издаване на разрешително е 28 лв. общо, а ако заявлението е подадено по електронен път (чрез квалифициран електронен подпис), цената е 22 лв. общо.

 Необходими са ви:

1. Попълнено заявление по образец от тук.
2. Вносна бележка от банка за внесена административна такса в размер, посочен тук.
3. Ако сте непълнолетни (под 18 г.), е необходимо и писмено съгласие от родител / попечител (в свободна форма).

Банковата сметка по която се внася таксата е посочена на сайта на КРС и в самото заявление.

Тези документи се изпращат до Комисията за регулиране на съобщенията на адрес 1000 София, ул. „Ген. Й. В. Гурко“ № 6 с препоръчано писмо с обратна разписка чрез Български пощи или с куриер за ваша сметка.

След като документите ви бъдат обработени, в повечето случаи ще получите имейл или обаждане по телефона, че всичко е наред и сте записани за изпит.

Разликата между приемната и предавателната честота на ретранслаторите на двуметровия радиолюбителски обхват в България е 600 KHz.

Това обособява следните типове репитри на 2 метра, най-често използвани у нас:

Тоест, когато ваш приятел ви каже до го повикате на R5, това означава да настроите вашата радиостанция с приемна честота 145.725 MHz и предавателна честота 145.125 MHz.

С две думи – R1, R2, R3 – тип двуметров репитър. 🙂

Често радиолюбителите разчитат на оценка за своя сигнал от кореспондента си. Това се налага, за да преценят доколко техниката им работи по начина по който очакват тя да работи.

Когато двамата радиолюбители използват ретранслатор, оценката се дава по скалата Q. Скалата Q е от 1 до 5, като 1 е сигнал, доближаващ се до нивото на шума, а 5 е перфектен сигнал без шум или други нередности.

Имайте предвид, че оценката на сигнала на друг радиолюбител е субективен момент и всеки има свои критерии за качество на сигнал. Така например, един кореспондент може да оцени вашия сигнал като Q 3, дори ако в него има малко шум, а друг – като Q5, защото за него е важно преди всичко, че ви разбира отлично.

Освен скалата Q, при работа на директна (симплексна) честота, без значение на КВ или УКВ, се използва друга скала – R-S-T, където R е Readability (отчетливост), S е Strength (сила на сигнала), а T е Tone, но T не се отнася до връзките с глас, а само до телеграф и цифрови режими.

Стойностите за R са от 1 до 5, а стойностите за S – от 1 до 9. Затова и много често ще чуете колеги – радиолюбители да дават оценка 59 – това означава, че сигналът на кореспондента на директната честота е перфектен.

Радиоклубът е физическо място, където всеки с интерес към радиолюбителството може да се докосне до истинска радиолюбителска апаратура (както късовълнови трансивъри, така и УКВ радиостанции) и да я използва под ръководството на отговорника на клуба, за да осъществява радиовръзки, без да му е необходим личен лиценз.

Там, под ръководството на опитни радиолюбители, може да се научите на практическата част на хобито – както на конструкторство, така и на операторско майсторство.

В миналото, в България е съществувала много добре развита и поддържана мрежа от радиоклубове. След 1989 г., много от тях постепенно престават да съществуват.

Все пак, в днешни дни в България има радиоклубове, някои от които са много добре оборудвани. Може да потърсите техните адреси в регистъра на КРС. Инициалите на радиоклубовете винаги са трибуквени и са с първа буква „K“.

Радиолюбителските състезантия са предварително планирани събития, по време на които всеки участващ радиолюбител обикновено трябва да направи колкото се може повече връзки с други радиолюбители преди края на състезанието.

Всяко състезание има своя регламент, който дефинира обхватите, режимите на работа и продължителността му.

Няма една единствена, централизирана организация, която да се занимава с организирането на радиолюбителските състезания. Някои от състезанията се организират от местните радиолюбителски федерации.

Тъй като става въпрос за радиолюбителство, победителите в състезанията не получават парични награди, а дипломи и грамоти.